Капитанът на Амкар Перм Мартин Кушев все още не е наясно как ще се развие кариерата му. Причината е, че договорът на нападателя изтича през месец декември, а ръководството все още не е направило постъпки за преговори. Амкар е застрашен от изпадане, а до края на шампионата остават само два кръга, които ще са решаващи. Българският футболист, който вече е на 36 години, не крие и желанието си да започне треньорска дейност. За всичко това, както и за свободното си време и за своите съотборници – Захари Сираков и Георги Пеев, той говори пред руските медии:

- Имаше ли момент през този сезон, когато сте чувствали, че Амкар може да изпадне?

- Не, не е имало такъв момент. Винаги съм мислил, че ще останем. Само, че е неприятно, че преди година се борихме за медал, а сега сме в дъното на таблицата.

- Въпросът е защо? От играчите напусна само Томислав Дуймович. Толкова ли много означаваше треньорът Миодраг Божович за Амкар, който обаче отиде във ФК Москва?

- Има няколко причини. Първата – треньорът бе сменен. Той дойде със своите възгледи, тактика и схема. Може би така и не свикнахме с тази схема. Но освен това, през целия сезон не ни вървеше. А и в няколко мача съдиите повлияха на резултата.

- Заради мачовете на националните отбори, тимовете излязоха в почивка, а легионерите се разотидоха по домовете си. Защо вие останахте в Перм?

- Може би, заради това, за което говорим с вас – атмосферата в отбора. Рашид Рахимов ни даде само два почивни дни. Знам, че другите тимове ще почиват по пет-шест дни. За тези два дни ние трябва да си отдъхнем, да забравим мача с Локомотив и да се подготвим за Химки, който трябва да победим на 100 процента.

- Как прекарват почивните си дни в Перм българските футболисти?

- Сега няма много разнообразие, защото в Перм падна много сняг. Свикнах на снега, в Русия съм от 7 години, и в България има сняг. Просто предвижването е трудно – дори и с кола. Обикновено обядваме всички заедно, след това може да се разходим. Вечер ходим на кино – често го правим. След това вечеряме и се прибираме. Но през цялото време ние говорим за футбол и обсъждаме ситуацията в клуба. Коментираме мачовете си, както и тези на съперниците ни.

- Кой е филмът, който никога няма да гледате за втори път?

- Тази седмица гледахме филм за някакъв вампир. Не издържах и излязох от залата по време на прожекцията.

- Имайки предвид, че вкарвате по 10 гола на сезон, хората не спират да се учудват, че сте на 36 години. Повечето руски футболисти на тази възраст вече приключват кариерата си. Каква е вашата тайна?

- Нищо особено. Бог ми е дал здраве и сила. Има няколко неща, за които трябва да внимавам, за да мога да играя на тази възраст. Първото е да не качвам излишни килограми. Не пазя диети, но винаги внимавам, когато ям. Второто – да се пазя от контузии. Останалото, и от това зависи не по-малко от 50 процента – е психология, и каква настройка имаш. Важното е да имаш желание за игра.

- Още миналия сезон вие получихте треньорски лиценз.

- Да. Сега ще видим какво ще се случи. Договорът ми приключва през декември. Засега няма преговори за нов, ще чакам да видим какво ще се случи. Ако има предложение да поиграе още година, ще го направя. Ако ли не – ще се заема с взимането на Лиценз Про. След мача с Химки, надявам се да го спечелим, да седнем и да поговорим с ръководството. Разбира се, ако има желание от страна на ръководството.

- За какво ви спечели професията на треньор? Толкова много нерви...

- По принцип треньорската работа е тежка. През последните години подхождам към нея много внимателно и разбирам колко е трудно. Но за себе си съм решил: човек, който дълго време живее с футбола, е длъжен да вземе треньорски лиценз. Затова и се записах на курсове. Дали ще работя като треньор, не знам, не мога да погледна в бъдещето.

- Ако приключите този сезон, в кариерата ви ще има два руски клуба – Амкар и Шинник. Точно на мача с тима от Ярославл миналата година вие получихте червен картон за неприличен жест към Сергей Юран. Приключен ли е конфликтът?

- Да, най-важното е, че си направих изводи и повече няма да постъпвам по този начин. Това са емоции. Но постъпката ми не повлия на отношенията ми с Шинник, там имам много приятели и сега, които и до този момент ми се обаждат да ме поздравят на рождения ми ден.

- През миналата година бяхте в списъка за най-добрите футболисти на България, спечелен от Димитър Бербатов. С колко загубихте?

- Там гласуват журналистите. Заех осмо или девето място. Но при всички положения попадането ми в десетката е наистина чудесно. Не само за мен, но и за Амкар.