Българският треньор Димитър Димитров-Херо се раздели с руския Амкар след месеци на усилена работа в тима от Перм. Родният специалист не успя да постигне желаните успехи, нито в първенството, нито в Лига Европа, и по взаимно съгласие напуска отбора.

„Днес имах разговор с президента и чувствам, че трябва да има някаква промяна, най-вече от психологически елемент, никой не ми е сложил въжето на врата. Сметнах, че това, че няма резултати, много пъти късметът ни обърна гръм, смятам, че най-добрият вариант, дълго говорихме и обмисляхме. Може би Алекси Желязков ще остане на моето място, като промяна. Така решихме просто. Винаги, когато резултатите са такива, отговорност носи треньорът. Иначе от тренировъчната дейност тук са възхитени, но когато няма резултати, винаги треньорът носи отговорност. Не искам да се оправдавам. Аз се гордея с работата си. Нашият отбор като селекция и като финансови възможности може би е на последно място. Най-вероятно до края на седмицата ще се прибера в България,” сподели Димитров от Перм, специално за ГОНГ.

„Договорихме се по взаимно съгласие, без да имаме никакви претенции. Утре предстои разговор на президента с Алекси, той трябва да реши дали да остане. Аз се прибирам в България,” уточни Херо.

Какви изводи си е извадил той от престоя си в Перм? „Понаучих доста неща от специфичния руски футбол, доста по-различен е от това, което ние имаме представа. В някои отношения съм станал и по-силен, защото имах доста проблеми. Най-важното е, че човек се учи от грешките си. Смениха Дик Адвокаат, който направи Зенит европейски клубни шампион, Лаудруп смениха, още колко смени направиха тази година. Когато няма резултати, треньорът винаги носи отговорност. Мен ме топли, че казаха неща за мен, за работата ми, които ме греят. Болно ми е, че се получи така, особено след последния силен мач срещу Фулъм. Но ние бяхме ужасно изморени, за един месец играхме девет мача, с 12 човека. Но това е история. Мога да кажа, че съм се обогатил в много отношения.”

Дали ще работи в България, или иска отново в чужд клуб? „Аз съм в такава възраст, че ми се работи, но предпочитам да работя в силни първенства, където човек може да се учи и да напредва. Знам какво представлява българското първенство, пределно ми е ясно, но човек трябва да работи. Но ако мога да предпочета, бих избрал да работя в чужбина, в по-силно първенство. Не мога да легна и да стоя, на такава възраст е престъпление да не се работи. В България нищо не е сигурно, ако имам добри оферти от чужбина, това ще бъде преимущество.”